infamous

{'infəməs}
1. с позорна слава, опозорен. оплют
2. срамен, долен, позорен, скандален, омразен
INFAMOUS conduct безсрамно/позорно поведение, нарушаване на професионалната етика (особ. за лекар)
3. разг. невъзможен, отвратителен, много лош
4. юр. лишен от граждански права, ам. наказуем с тъмничен затвор

* * *

{'infъmъs} а 1. с позорна слава, опозорен. оплют; 2. срамен,

* * *

срамен; опозорен; оплют;

* * *

1. infamous conduct безсрамно/позорно поведение, нарушаване на професионалната етика (особ. за лекар) 2. разг. невъзможен, отвратителен, много лош 3. с позорна слава, опозорен. оплют 4. срамен, долен, позорен, скандален, омразен 5. юр. лишен от граждански права, ам. наказуем с тъмничен затвор

* * *

infamous[´infəməs] adj 1. с позорна слава, опозорен, оплют; 2. срамен, долен; позорен; скандален; омразен; \infamous conduct безсрамно, позорно поведение; нарушение на професионалната етика (особ. за лекар); 3. разг. невъзможен, отвратителен, противен, много лош; FONT face=Times_Deutsch}}◊ adv infamously; 4. юрид. лишен от граждански права или право да упражнява професията си; ам. който влече (подлежи на) наказание - тъмничен затвор; \infamous crime позорно престъпление.